Acts 13

Първо пътешествие на апостол Павел

( 13:1-14:28 )

Изпращане на апостолите Савел и Варнава

1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители – Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел. 2 ^a Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“ 3 ^b Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.

Апостолите Савел и Варнава в Кипър

4И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник. 6След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово. 8А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед 10 ^c и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища? 11И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач. 12Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.

Проповед в Антиохия Писидийска

13 ^d Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. 14Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ 16Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! 17 ^e Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. 18 ^f Около четиридесет години ги храни в пустинята 19 ^g и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. 20 ^h А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. 21 ⁱ После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 ^j А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: „Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.“ 23 ^k От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. 24 ^l А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. 25 ^m И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“. 26 ⁿ Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение. 27Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота. 28 ^o И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие. 29 ^p А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб. 30 ^q Но Бог Го възкреси от мъртвите. 31 ^r В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. 32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците, 33 ^s Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“ 34 ^t А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“ 35 ^u Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“ 36 ^v Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление. 37Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита. 38 ^w И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете. 39И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон. 40Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:

41 ^x „Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“

42На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща. 43А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат. 44Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 45 ^y Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.

46 ^z Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 ^aa Защото Господ тъй ни заповяда: „Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя“.“

48Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 49А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 50Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 51 ^ab Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.